Как звучат позитивните утвърждения?
“Аз съм интересна и забавна личност.”
“Аз съм уверен в собствените си сили.”
“Мога да отслабна.”
“Аз съм упорит, силен и смел човек.”
“Постигам целите си.”
“Освобождавам се от страх, гняв и лоши мисли.”
“Аз съм успешен човек.”
“Напълно се приемам и се обичам.”
Когато нещо е факт, ние не изпитваме нужда да го отбелязваме. Когато сме в компанията на приятел и хапваме вафла, би било изключително странно да го отбележим, казвайки му „В момента хапвам вафла“, понеже това е очевидно. На този принцип, ако имаме нужда ежедневно да си повтаряме позитивни утвърждения, това което е сигурно е, че ние не вярваме в тях.
Повечето хора, които си служат с този тип позитивни утвърждения са наясно, че не вярват в тях и по-скоро се надяват, че повтаряйки си всички тези неща, те ще се превърнат в реалност за тях. За да изследваме доколко е реалистична тази надежда, нека се върнем на вафлата.
Отново сме със същия приятел, но този път НЕ хапваме вафла. Това, което този път обаче правим е, да го погледнем в очите и в хода на разговора да му кажем „В момента хапвам вафла“. Реакцията му вероятно би била нещо от сорта на: „Моля?“ , „Смисъл?“, „За какво, по дяволите, говориш?“. А, в случай, че продължим да му повтарям как в момента хапваме вафла, без в действителност да хапваме вафла, в един момент, вероятно, той ще ни каже „Човек, плашиш ме..“. Повтаряйки му това изречение, сигурните неща са две:
- Повтарянето на това утвърждение няма да доведе до това ние да започнем да ядем вафла.
- Това повтаряне ще влоши нашите отношения с него, защото ще го накараме да се чувства дискомфортно и ако не му дадем логично обяснение, защо го повтаряме, вероятно той няма да иска да излезе повече с нас. Ако пък му дадем логично обяснение, нещата ще станат даже по-зле, защото логичното ни обяснение би звучало ето така: „Ами повтарям, че ям вафла, защото така се надявам, че ще привлека вафла в живота си и в действителност след малко тя ще дойде отнякъде и ще започна да си я хапвам“.
Сега нека си представим, че този наш приятел всъщност е част от нас. Частта от нас, която е наясно, че се заблуждаваме, че вярваме в пълна илюзия, че се опитваме да избягаме от отговорност. Тази част от нас, която е готова да предприеме реални действия, за да постигне това, което желае. Частта от нас, която е здраво стъпила на земята и макар, не дотам уверена, вярва, че все пак има капацитета и смелостта да запретне ръкавите.
Във всеки един човек живее такава част. Това, което правим с тези позитивни утвърждения, в огромен процент от случаите е, да се опитваме да я баламосваме. Това води до трупане на гняв и до по-голямо вътрешно недоверие между различните аспекти от личността ни. А, това от своя страна се нарича вътрешен конфликт. Чрез тези вятърничави, неподкрепени с никакви факти, хвърлени във въздуха утвърждения, ние обостряме вътрешния си конфликт между частта от нас, която иска всячески да избяга от отговорност, защото вярва, че няма да успее в нищо, затова дори няма да пробва и частта от нас, която знае, че не е най-перфектната на света, но с труд и постоянство нещата се случват.
Има ли случаи, в които позитивните утвърждения наистина работят?
Да, разбира се. Но първото и най-важно нещо е, въпросните утвърждения да са здраво стъпили на земята. Тоест, искрено да вярваме в тях. А, това може да се постигне, единствено и само, ако те се уповават на факти.
Изпълнили сте поставена задача в срок? – „Аз мога да бъда структуриран и дисциплиниран.“
Успявате да спазвате някакъв режим? – „Аз мога да бъда последователен, дори когато е трудно.“
В последната си връзка не сте излъгали партньора си нито веднъж и сте били емоционално насреща за него? – „Аз мога да бъда искрен и отдаден.“
Успели сте да реагирате на стара ситуация по нов начин? „Аз съм способен на промяна.“
В случая не можем да наречем въпросните изречения утвърждения, защото няма какво да им утвърждаваме, щом те са факти. Можем да ги наречем напомняния.
Ако искаме да подобрим самочувствието си чрез този метод, можем да го направим единствено, ако стъпваме на факти относно позитивни качества, които вече сме проявили. Припомняйки си тези качества, дори да сме ги проявили в една единствена ситуация, един единствен път в живота си, те ще ни накарат да се чувстваме една идея по-добре спрямо себе си, защото отварят вратата на „Щом един път съм го направил, значи със сигурност мога поне още един“. А, какво остана, ако си припомняме позитивни наши качества, които сме проявявали системно в живота си?
Няма нито един човек, който, ако помисли, да не може да се досети поне за три неща, които са доказано негови силни страни. Предизвикателното тук е, че повечето от нас имат склонност да забравят или обезценяват силните си качества. При повечето хора, именно в това се крие трудността на този метод. Мислейки за живота и постъпките си, да успеят да идентифицират пътите, в които са проявили дисциплина, милосърдие, постоянство, болезнена откровеност, амбиция, спокойствие или специфично умение. Когато се справим с това предизвикателство да идентифицираме нашите силни черти, постъпки и постиженията, с които се гордеем, следващата трудност се състои в това, да не забравяме да си ги припомняме. Целта на метода е да ги държим в съзнанието си, колкото се може по-често.
И да, така няма да привлечем несметни богатства и съвършена любов в живота си, нито ще се имунизираме от това да изпитваме негативни емоции, но ще започнем да се чувстваме една идея по-добре спрямо себе си. А, когато се чувстваме по-добре спрямо себе си, правим различни избори, имаме различен праг на търпимост спрямо неуважително отношение и ставаме по-склонни да се изправяме срещу страховете си. Именно това са начините, по които се променя качеството на живот. Позитивните напомняния са просто предпоставка, която увеличава вероятността, да започнем да мислим за себе си в друга посока и по този начин да започнем да действаме в друга посока. И това е при условие, че наистина вярваме в нещата, които си припомняме. Но в крайна сметка, колкото и да вярваме и да си повтаряме позитивни неща за себе си, ако липсва воля и твърдост на характера, това повтаряне на позитивни неща, няма да подтикне към ново действие. Затова и този метод е просто предпоставка.